Слънцето се смята за алхимичен символ на завършването на Великото дело, символизира същността във връзка с космическото Цяло-Бог.
Символ е на живота, силата, енергията, яснотата, същността.
Аз лично го свързвам и със съзнанието и неговото просветляване от Божествената душа.
В християнските вярвания Слънцето е дом на Архангел Михаил, символ на Христос и негов атрибут като Бог.
В древен Египет Слънцето е олицетворение на Боговете-Хор, Ра и Озирис. Хор представлява изгряващото Слънце, Озирис –Слънцето през деня, Ра- залязващо Слънце.
В гръцката митология Слънцето е окото на Зевс.
В химдуизма Слънцето е окото на Варуна и представлява божественият възродител на света.
Слънцето се свързва с мъжката енергия в много култури, а в някои е мъжка енергия в съчетание с женската в лъчите си.
Лотосът като цвете е символ на Слънцето-Лотос и Слънце са неразривно свързани като Ин и Ян-/. по мое скромно мнение/ .
Като цяло Слънцето не е Бог, а ни води към Бог като част от него.
В скрижалите на Тот има едно изречение: „Има ключове към мъдростта, които са толкова големи, че всичко зад тях е невидимо”-за мен Слънцето е точно такъв ключ към Божествената мъдрост, толкова голям , че малко биха се замислили дали има нещо във и отвъд него, а повярвайте ми наистина има.
