Един розов слон, намерил розово глухарче, оказало се че на него живеели цяла цивилизация микроскопични същества, които строяли градове, обичали се, карали се, биели се, смятали, че са единствени в света, докато един ден розовият слон чул глас от глухарчето, който викал Господ, слонът се обадил, малкото същество решило, че Бог му отговаря и започнал да предава Божията воля на останалите, а слонът пазел розовото глухарче като очите си, докато един ден вятър не отнесъл глухарчето в цяло поле с розови глухарчета и той не го загубил. Търсил слона своята малка розова вселена, но как да я открие в цяло поле и започнал да вика на посоки из полето, чакайки пак да чуе тънкото гласче което чул преди. Завалял дъжд, натъжил се слона, мислел си за малките същества на глухарчето, а при тях лекия дъждец бил потоп, който заличил целият им свят, едва се спасили една маалка част от тях. И започнали да викат с цяло гърло Господ,да го питат защо им е пуснал потопа т.е. слона, той ги чул и веднага взел глухарчето да го пази-закривал Слънцето с ушите си ако греело прекалено силно, пазел го от вятъра, от дъжда, от насекомите-така с неговата грижа микроскопичният свят процъфтял, но малките същества вече не общували с Господ, понеже били сърдити за потопа, така вече никой не приказвал с розовият слон и въпреки това той се грижел за глухарчето с много Любов. Един ден след мнооого мълчание се чул гласец- викал Господ , но слонът мълчал, знаел че вече не е приет добре и не искал пак да го обвинят за нещо, гласчето викало, викало, но Слонът мълчал-накрая малкият жител на глухарчето се отказал да вика и казал- "И да знаеш Господи-въпреки че мълчиш и никой вече не ти вярва, аз знам че си там и се грижиш за нас, за това ти благодаря и те обичам". Слонът бил щастлив-това му било предостатъчно -въздъхнал и казал: "и аз Ви обичам, въпреки че сте тооолкова малки и тооолкова сърдити", "Добре , отвърнало гласчето -ще кажа на всички че Господ ни обича"....затичало се обратно при своите викайки, "Ейй, знаете ли че Бог Ви обича" , "Ти пак ли полудя, как ще ни обича като няма да дойде и да се яви пред нас, не се вижда, не се чува никакъв" ..."Ами може би защото Бог е извънредно по -голям от нашият свят"-отвърнал вестителя и може би защото Той е прекалено зает да пази земята ни от всичко, което може да ни вреди" , тогава старейшините скочили: никой не е по-голям от нас и никой няма по-голяма сила от нас". Тогава малкият вестител казал-"така ли-я заповядайте слънцето да изгрее"-мъчили се старейшините, но не могли да накрат Слънцето да изгрее, провикнал се малкият "Господи-знам че си там дай ни Слънце", Слонът чул и поднесъл глухарчето на слънчевата светлина, малкият пак се провикнал: "Господи дай ни силен вятър"-слонът пак го послушал и духнал леко с хобота, което си бил цял ураган за малките, "Господи-дай ни много вода", Слонът пак изпълнил молбата, потопил леко глухарчето в едно езеро-замалко щели да се издавят малките.
"Сега вярвате ли ми"-попитал малкият останалите-"вярваме "-казали те и започнали да молят Слона за какви ли не неща-той слушал постоянно молитвите им, но когато започнали да го молят за пари, за , за вещи, за постове в министерства, богатства, власт- Слонът все отговарял- аз не знам какво е това-как да Ви го дам тогава? И защо Ви е изобщо всичко това -вижте как хубаво грее слънцето, как пеят птиците, как летят пеперудите, колко е синьо небето и колко свободни сме всички и колко Ви обичам"-те казали " Ние не знаем какво е това и за това не го искаме"-Ееех -казал Слонът" само да можеше да видите-това, което аз виждам, нямаше да Ви трябва нищо друго".
· Замислил се слонът как още да им помогне и казал: ще Ви дам някои съвети-той разсъждавал от негова гледна точка, според законите на природата и казал: "Бъдете единни, защото само единни сте силни, обичайте се и си помагайте взаимно, за да оцелеете, не си правете лошо един на друг, защото колкото сте по-единни -толкова сте по-силни срещу враговете Ви, обичайте земята и природата-тя Ви храни и дава условия за живот, почитайте родителите си- те са Вашите първи учители, не правете лошо на никой, колкото и да е различен, бъдете силни, благородни и добри"-това им казал розовият слон, същото което научил в стадото си и същото на което го научили неговите родители и така дал началото на едно ново разбиране за живота на малките сърдитковци.
На следващият ден слонът както си гледал небето казал на глас-"Ей Господи, да знаеш че те обичам и ти благодаря, за всичко което имам". Чул се глас- „И аз те обичам и винаги ще се грижа за теб”
Слонът много се зарадвал и същевременно си помислил-"Е това е, мислех, че аз съм най-голямото същество, но днес разбрах, че има и някой по-голям от мен. Големите трябва да помагат на малките, защото винаги има някой по-голям и от тях."
·
