Цитирам и на места ще вметвам връзките, които виждам с всичко останало, защото ВСИЧКО ЕДНО Е:

 „С мъдрост обърни мислите си навътре. Не затваряй ума си за Цветето на светлината. Помести мисъл – форма в твоето тяло. Мисли за числата, които те водят към Живота-3,4,5,6,7,8,9

Така не ни ли съветват всички останали точно същото- обърни се навътре към себе си, открий Царството Божие въте в себе си, всики отговори са в теб-казал го е Иисус, казал го е Буда, казват го всички останали Учители на Любовта.

„Чист е пътят на дареният с Мъдрост. Отвори царството на Светлината. Излей твоят пламък като Утринно слънце. Не допускай мрак , но живей в деня.”

Не ни ли съветва П. Дънов да посрещаме всяка сутрин изгрева на Слънцето, за да се заредим с Любов, познание и живителна енергия...

„Приеми Човеко, мъдрите учители като част от съществото ти, макар да не са това, на което приличат. Отвори се човеко. Мъдри учители, Утринно слънце, Светлина и Живот за децата човешки.”

Тези мъдри учители 7 на брой в цветето на живота са описани във вид незначителен, с широко лице, около нас-не са ли това елементите, на които вече никой не обръща внимание-въздух, вода, земя, пространство, етер, метал, огън. Всички те носят сила и уроци иса важна част от човешкият живот.

„Светлината е твое наследство, Мракът е само Було.

В твоето сърце е запечатана вечна светлина, чакаща мига в който свободата побеждава, за да снеме булото на нощта. Човекът е роден в космоса, Слънце на слънцето, дете на звездите.”

Това Слънце на слънцето е централното Слънце, за което говори и П. Дънов,  което се посочва като дом на Иисусовата и Божествена енергия.

„Родена от първичното Небе, изпълнена със сиянието , което тече от извора, в плен на небето, около нея, тя въпреки това пламти докато намери свободата. Вдигни нагоре пламъка си от мрака, отлети от тази нощ и ще бъдеш свободен. Човеко, ти не си от Земята, а дете на безкрайната космическа Светлина.

Вслушай се човеко, и знай за своето робство, знай как да се освободиш от тежкия труд.

От мидата на мрака ще се издигнеш нагоре, ще бъдеш едно със Светлината и звездите. Винаги следвай пътя на Мъдростта.” –ТОВА Е ПЪТЯ НА БОГА.

„Само така ще се издигнеш отдолу. Съдбата на всеки човек го води напред в извивките на Безкрайното Цяло”-/БОГ/.

„Знай, човеко, че целият Космос е подреден. Само чрез Реда си едно с цялото. Редът и равновесието са Законите на Космоса, спазвай ги и ще бъдеш ЕДНО С ЦЯЛОТО:

Онзи, който следва пътя на Мъдростта трябвад а бъде открит за Цветето на Живота, да разширява съзнанието си навън от мрака, през времето и пространството на Цялото.

Първо чакай дълбоко в Тишина, докато не се освободиш от копнежа да говориш в мълчанието.

Победи чрез мълчанието робството на думите. Въздържай се от ядене, докато не победиш желанието за храна, което е робство на душата. „-за това при пречистване се иска пост и мълчание, въздържание от всичко светско.

„После легни в Мрака, затвори очите си за Свветлината”-има се предвид медитация.

„Разположи силата на душата си средата на твоето съзнание”-т.е. концетрирай се в третото си око, в средата на челото,

„отърси я от робството на нощта”-т.е. откъсни се от мислите и грижите, от проблемите, от всичко , което ни причинява стрес и негативност. Изчистване на съзнанието. Това е началото на всяка медитация-откъснатост от мислите и грижите, това е проповядвал и Христос- „мир да бъде в стените ти, моят мир ти давам, не се грижи за утрешният ден, защото той ще се погрижи за себе си, да се не слущава сърцето ти”...

„Постави в съзнанието изображението на онова, което си желал.”-това е също практитка в медитацията- визуализацията на нещо, това е и основата на книгата „Тайната”-визуализация на желаното, но тук се има предвид не нещо материално желано, а нещо духовно и трансцедентално желано.

„Представи си мястото, което искаш да видиш. Вибрирай напред-назад с твоята сила. Освободи душата от нейната нощ. Трябва яростно да люлееш с всичка сила, докато душата ти св освободи”- всъщност по този начин пътуват и йогите в различни измерения, това е начина да бъдем някъде- като го визиуализираме в съзнанието си и се пренесем там вибрационно и енергийно.

„Безсилни са думите за мощта на пламъка на Космическото, увиснало в сфери непознати за човека, могъщо и уравносвесено, движещо се в порядък, музика и хармония, далеч надвишаващи човешките.

Говори То с музика, пее с цветовете пламък е то началото на Вечността на Цялото- Вие сте искра от този пламък.

Свободното съзнание е едно с КОсмическото, а то е едно с Реда и Закона на Цялото. –„Същото казва и Иисус :”аз победих света”, т.е. победил е мислите на земнот ои материалното и е освободил душата си. Проповядва спазване на Божиите закони/заповеди и откъснатост от негативното /страданието/, както и Буда проповядва откъсване от илюзията, която ни държи в плен на страданието.

„Не човече, че от мракаСветлина ще пламне, символ на Цялото. Моли се за идването на Светлината на Цялото”-не е ли именно тази молитва дадена от Иисус: „Отче наш, който си на небесата, да дойде твоето царство както на небето-така и на земята....”

„Могъщ Дух на Светлината, която Космоса осветява, издърпай моя пламък за по-близо до теб. Издигни огъня ми от мрака, доближи го до огъня, който е едно с Цялото. Повдигни душата ми. Дете на СВЕТЛИНАТА, се отвръщай. Привлечи ме докато се стопя в твоята пещ. Едно с всички неща в Едно, Едно с ума”....всъщност - Дете на светлината е Христос, Той ни издига.

„На портите на онзи свят Аменти (на мъртвите и сенките от миналото) седи пазач който поглъща душите с отворена уста - символ на земята, която абсорбира плътта. На прага на Аменти, в залата на "двойното правосъдие" (награди и наказания) за душата, стои изправена пред съда на Озирис мъртвата душа. Съдникът е с венец на главата, с извит прът с камшик и ръце увити с бинтове като мумия, заобиколен от водата на живота (в утробата) около която растат лотоси. До него се изобразяват 42-мата съдии на мъртвите, украсени с щраусови пера, които символизират истината и справедливостта, и които съдят съобразно 42-та смъртни гряха.”

Водата на живота , в която растят Лотоси-океана на Любовта и много растящи Лотоси...блестящо бели, изпълнени със светлина...

„ Тот записва резултата и присъжда. Ако присъдата е осъдителна, душата ще страда във вечни мъки в отделението на осъдените на Запад, ако ли обаче присъдата е в полза на духа, то богините Аментет и Нут обливат мъртвия със светена вода и той се осъжда да излезе от царството на мъртвите и сенките на светло и да заживее под лъчите на светлината в полето на бога на Слънцето - Ра. Там вече душата на праведния се наслаждава вовеки на уханието на цветята и на птичите песни разхождайки се под сенчестите алеи, плувайки в свежите вълни на блясъка на светлината.”

Източник:Уикипедия

„ Всяка от тези части съответства степента на греха къмто благодеянията на мъртвия дух, но оценян приживе и възрастен. Аментет решава дали душата като праведна да премине в царството на живите или да я задържи хваната в нещо като чистилище, и ако има много грехове да е там толкова време, колкото е достатъчно, за да се очисти съвестта.

Думата "аменти" се превежда на коптски език като "ад" в библейските текстове. В шумеро-акадската митолоия на Аменти съответства Иркала, а при древните гърци - Тартар с Аид.

Аменти се слага на запад, понеже натам си отива всеки ден източника на всичко живо и светлината. Древноегипетската богиня на Изтока и изгрева е Иабет с аналог - Амунет.”

Източник :Уикипедия